-
41 vivre1
v. (lat. vivere) I. v.intr. 1. живея; съществувам; vivre1 longtemps живея дълго; vivre1 en paix живея в мир; vivre1 dangereusement живея в опасност; vivre1 pauvrement живея бедно; vivre1 de son travail живея с доходите от работата си; avoir de quoi vivre1 имам достатъчно средства, за да водя добър живот; vivre1 aux dépens de qqn. живея за сметка на някого, на гърба на някого; 2. живея, обитавам, имам местожителство; vivre1 а Paris живея в Париж; 3. радвам се на живота; 4. съжителствам, живея; vivre1 avec qqn. съжителствам, живея с някого; 5. в съчет. vivre1 de живея от, с нещо; vivre1 sur вадя прехраната си от; vivre1 pour живея за; II. v.tr. живея, преживявам; il a vécu des jours difficiles той преживя тежки дни; j'ai vécu mon amour изживях любовта си. Ќ être facile а vivre1 с добър характер съм; être sur le qui vive нащрек съм; в очакване съм; qui a honte de manger, a honte de vivre1 погов. който се срамува да яде, гладен остава; se vivre1 vivre живея без да си давам зор; ne vivre1 que pour посвещавам се изцяло на; vive, vivent! да живее, да живеят! vive le roi! да живее кралят; vivre1 dans le présent интересувам се само от настоящия момент. Ќ Ant. mourir. -
42 abajoue
f. (pour la bajoue) торбичка в бузите на някои маймуни и гризачи. -
43 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
44 accepter
v.tr. (lat. acceptare, de accipere "recevoir, accueillir") 1. приемам; accepter un cadeau приемам подарък; 2. давам съгласието си; accepter une lettre de change приемам да изплатя полица на падежа Ј; accepter pour époux приемам, вземам за съпруг; accepter le combat приемам битката; 3. v.intr. accepter de (+ inf.) съгласявам се да; il accepte de venir той се съгласява да дойде; 4. accepter que понасям да; il accepte qu'on lui flanque des gifles той понася да му удрят плесници. Ќ j'en accepte l'augure! дано това да стане! Ќ Ant. décliner, récuser, refuser, rejeter, repousser. -
45 acquiescement
m. (de acquiescer) 1. юр. присъединяване; acquiescement а une proposition присъединяване към предложение; 2. съгласие, приемане; prendre le silence pour un acquiescement вземам мълчанието за съгласие. Ќ Ant. opposition, refus. -
46 adieu
interj. et m. (pour а Dieu) 1. interj. сбогом; dire adieu а qqn. казвам сбогом на някого; 2. m. сбогуване, прощаване, раздяла; faire ses adieux а qqn. сбогувам се с някого. -
47 adoucir
v.tr. (de a- et doux) 1. подслаждам, правя по-приятен на вкус; adoucir la compote подслаждам компот; 2. омекотявам; produit pour adoucir la peau продукт за омекотяване на кожата; adoucir l'eau омекотявам вода; 3. прен. смекчавам, подобрявам, намалявам; la musique adoucit les mњurs музиката подобрява нравите. Ќ Ant. aggraver, irriter. -
48 afin
de loc. prép., afin que loc.conj. (pour а fin de, que) за да, с цел да (afin de + inf.); il est là afin de voir son ami той е тук ( дойде), за да види приятеля си; afin que (+ subj.); je suis venu afin que tu apprennes la vérité de moi-même дойдох, за да научиш истината от мен. -
49 ainsi
adv. (comp. de si, lat. sic et d'un premier élément obsur) 1. така, тъй, по такъв начин, също така; ainsi soit-il така да бъде, амин; 2. conj. и така, следователно; 3. ainsi que loc.conj. както, както и. Ќ il en est ainsi de така стои въпросът с; ainsi de suite и тъй нататък; pour ainsi dire така да се каже. -
50 amande
f. (lat. pop. °amandula) 1. бадем (плод); 2. ядка. Ќ pour avoir l'amande il faut casser le noyau без труд нищо не става. -
51 amble
m. (de ambler) раван (конска стъпка ту на двата леви, ту на двата десни крака); aller l'amble вървя раван ( за кон). Ќ sortir de son amble сменям тон (на говорене); perdre le trot pour l'amble, perdre les ambles пропадам. -
52 amitié
f. (lat. pop. °amicitatem) 1. приятелство, дружба; se lier d'amitié avec qqn. сприятелявам се с някого; amitié particulière страстна връзка между момичета и момчета; 2. удоволствие; любезност; внимание; поздрави; j'espère que vous nous ferez l'amitié de venir надявам се, че ще имате любезността да дойдете; faites-lui toutes mes amitiés изпратете му много поздрави от мен. Ќ avoir de l'amitié pour qqn. обичам някого. Ќ Ant. inimitié, haine, aversion. -
53 amont
m. (pour а mont "vers la montagne") 1. горно течение (на река); 2. горната част на скиорска писта; 3. прен. нещо, което става преди определения срок; les produits d'amont продукти, готови преди крайния срок; 4. loc. prép. en amont de нагоре, над; vent d'amont вятър, който идва откъм равнината. Ќ Ant. aval. -
54 amour
m. (lat. amor) 1. любов, обич; amour filial синовна обич; 2. страст; amour des arts страст към изкуствата; 3. f. pl. любовни приключения; 4. сексуален акт; faire l'amour любя се; 5. обичан човек; 6. амурче; peindre des Amours рисувам амурчета. Ќ mon amour, m'amour разг. душичке моя; pour l'amour de Dieu за бога. Ќ Ant. aversion, haine, antipathie. -
55 ampliation
f. (lat. ampliatio) 1. юр. препис от документ; 2. анат. разширение, увеличение (на гръдния кош); 3. ист., ост. попълване на документи. Ќ pour ampliation точен препис, вярно с първообраза ( формула под преписите). -
56 andésite
f. (all. pour désigner une lave des Andes) минер. андезит. -
57 apophonie
f. (du gr. apo- marquant l'éloignement et -phonie pour traduire l'all. Ablaut) ез. редуване на гласни (напр. je meurs, nous mourons). -
58 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
59 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
60 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него.
См. также в других словарях:
Pour le Mérite — The Pour le Mérite, known informally as the Blue Max (German: Blauer Max),[1] was the Kingdom of Prussia s highest military order for German soldiers until the end of World War I. The award wa … Wikipedia
Pour le Mérite — mit Eichenlaub … Deutsch Wikipedia
Pour l'Afrique et pour toi, Mali — Pour l’Afrique et pour toi, Mali ist die Nationalhymne von Mali. Der Text der am 9. August 1962 eingeführten Hymne stammt von Seydou Badian Kouyaté, damals Minister für Landwirtschaft, die Melodie von Banzoumana Sissoko. Französischer Text A ton… … Deutsch Wikipedia
Pour l’Afrique et pour toi, Mali — ist die Nationalhymne von Mali. Der Text der am 9. August 1962 eingeführten Hymne stammt von Seydou Badian Kouyaté, damals Minister für Landwirtschaft, die Melodie von Banzoumana Sissoko. Französischer Text A ton appel, Mali, Pour ta prospérité… … Deutsch Wikipedia
Pour — Pour, v. t. [imp. & p. p. {Poured}; p. pr. & vb. n. {Pouring}.] [OE. pouren, of uncertain origin; cf. W. bwrw to cast, throw, shed, bwrw gwlaw to rain.] 1. To cause to flow in a stream, as a liquid or anything flowing like a liquid, either out of … The Collaborative International Dictionary of English
Pour Over Me — is a live, extremely rare independent release by David Crowder s UBC worship team.Infobox Album Name = Pour Over Me Type = Live Album Artist = David Crowder Band Released = 1998 Recorded = Genre = Christian rock Worship Length = Label =… … Wikipedia
... pour un maillot jaune — pour un maillot jaune est un court métrage documentaire de Claude Lelouch sorti en 1965 Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Pour — Pour, v. i. To flow, pass, or issue in a stream, or as a stream; to fall continuously and abundantly; as, the rain pours; the people poured out of the theater. [1913 Webster] In the rude throng pour on with furious pace. Gay. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour — Pour, n. A stream, or something like a stream; a flood. [Colloq.] A pour of rain. Miss Ferrier. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour Un Maillot Jaune — is a documentary described as a cinematic tribute about the 1965 Tour de France. It was made by the French film director, Claude Lalouch (b. 30 October 1937, Paris). Lalouch is best known as the director of Un Homme et Une Femme ( A Man and a… … Wikipedia
Pour — Pour, a. Poor. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
